„Мислите са нашето най-дълбоко притежание. […] Дори и човек да живее във всяка отделна нишка на мисълта, дори и да разполага с най-интимен достъп до своите представи, работата е там, че повечето хора нямат никакви мисли. И обикновено фактът, че повечето хора нямат никакви мисли не се оценява достатъчно дълбоко, понеже за тази цел са необходими именно мисли.
На първо място трябва да обърнем
внимание на следното. Това, което пречи
на повечето хора да имат мисли, е че в ежедневния живот те изобщо нямат потребност
от никакви мисли, защото вместо мисли те се задоволяват с думи. По-голямата
част от това, което в обикновения живот наричаме „мислене“, всъщност се състои
само от думи. Думите заместват мислите и това става в много по-голяма степен,
отколкото можем да предполагаме. Повечето хора, когато се стремят към
обяснение на даден факт, се задоволяват с едни или други думи, които издават
определени звуци, напомнят им за едно или друго, и тогава те се улавят за това,
което усещат в тези думи, приемат го за обяснение и вярват, че са стигнали до
мислите. […]
Аз се постарах да посоча, как
всъщност възникват мислите през отделните епохи. Бихме могли да кажем, че
фактически мислите възникват за пръв път
някъде между VI и VIII пр. Хр.
Преди това човешките души чисто и просто не бяха в състояние да изживяват това,
което в правилния смисъл на думата можем да наречем „мисли“. Какво изживяваха
човешките души преди това? Преди това те
изживяваха образи. Цялото
светоусещане се опираше върху образи. Аз често съм посочвал тази важна
особеност. Това изживяване в образи беше последната фаза от старото
ясновидство. После човешката душа извърши прехода от образа към мисълта. […]
Мисълта се е родила някога в Древна Гърция. Тя възниква от старото
образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното
човечество. После тази мисъл преминава в Сократ, Платон и Аристотел, приема
определени форми, продължава да се развива, стига до Средновековието и т.н.“
„Повечето хора изобщо нямат
мисли. И когато им се заговори за мисли, те отклоняват темата.“
Рудолф Щайнер, „Човешката и
космическата мисъл“, 20.01.1914
