„Когато човек противопоставя знанието на вярата, това
е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на
нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма
стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за
човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В
детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За
познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически
живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим
вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ
ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем:
Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това –
сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило
се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и
друга, в която отдава повече тежест на разума. Разбира се, има изключения,
така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации. Но смисълът по
правило е във взаимното оплождане и допълване.“
Прераждане
и карма, GA 135, 21.02.1912
